През 1979 година Пловдив получава Златен европейски медал „за изключителни постижения в опазването на европейската строителна култура“
ОИ „Старинен Пловдив“ подреди на Римския стадион документална фотоекспозиция, посветена на 100 години от рождението на Атанас Кръстев – Начо Културата
„Когато за пръв път дойдох в Стария град бях безумно разочарован. Имах чувството, че тука е паднала накякава страхотна бомба и е разрушила много значими неща, имаше много полуразрушени къщи, други имаше, в които живееха хора, ама те живееха, едва ли не се мъчеха. Аз имах голям шанс Първия човек, който ме въведе, това беше арх. Христо Пеев.“ – това си смоня Начо Културата, виждайки са пръв път квартала на Трихълмието.
Спомените му са изписани на пано с покъртителни кадри от тогава и сега. То е част от мащабна документална фотоизложба, дело на екипа на Общински институт „Старинен Пловдив“, която е разположена на Римския стадион.
Експозицията разкрива множество факти от историята на Перлата на Пловдив, които не са масово известни. Като фактът, че
През 1979 година градът получава Златен европейски медал „за изключителни постижения в опазването на европейската строителна култура“, или че
Най-мащабната консервационна и реставрационна дейност там е кипяла активно през 1976-1986 година, когато са възстановени около стотина къщи, запазени до днес.
Снощи в часа, посочен за откриването ѝ, там се събраха: заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов; кметът на район Централен – Георги Стаменов: Иван Шишков – племенник на Атанас Кръстев: Рени Шишкова – галерист в „Червеното пони“; доц.д-р Елена Кантарева – Дечева – директор на ОИ „Старинен Пловдив“; нейните предшественици на тази длъжност Амелия Гешева, която след това бе зам.- кмет по култура на Пловдив и заместник-министър на културата и Минко Кафтански – също заемал поста директор на института в предишни години.
Виждайки съхраненото и запазеното през годините, събрано на фотоси, присъстващите решиха да запазят мълчание и да се лишат от откриващи речи.
Фотоизложбата „Начо и градът“ е посветена на 100 години от рождението на Атанас Кръстев – Начо Културата.
Паната в експозицията са подготвени от екипа на ОИ „Старинен Пловдив“ и проследяват важни акценти от историята и развитието на Архитектурния резерват, сред които фотоси от разкриването на Античния театър, кадри от консервационно-реставрационната дейност на емблематични къщи – преди и сега, снимки от живота на Начо – срещи с приятели, работни моменти в Управлението и още много любопитни факти, разказващи и показващи как са били осигурени ценните мебели в къщите, историята на килимите и пианата и още много други.
Тази изложба, екипът на ОИ „Старинен Пловдив“ подготви с много обич и признателност като реверанс към съществения принос на Атанас Кръстев за възраждането на Стария град в Пловдив и като жест към всички жители и гости на града, които носят Пловдив в сърцето си. Името на Атанас Кръстев е синоним на мащабен градеж, който възражда старинната част на Пловдив и я превръща в дом на артистичния и творчески дух.
Голяма част от екипа на Общинския институт също уважиха събитието, сред тях и колеги като Антоанета Пердикацева – уредник в ОИ „Старинен Пловдив“ и Галина Ропова – фондохранител в ОИ“Старинен Пловдив“, които са имали честта е удоволствието да бъдат част от екипа на Атанас Кръстев – Начо Културата.
Припомняме, че тази година „Празници на Стария град“ се провеждат под мотото „Врати във времето“ и се посвещават на 100 години от рождението на Атанас Кръстев – Начо Културата. За 11-ти път в продължение на цяла седмица от 12 до 18 септември, къщите и пространствата на Стария град ще се оживят от събития, посветени на популяризирането на духовното и историческо наследство на Трихълмието.
На 17 септември (събота) на Римски стадион в 20:30 ч. ще се състои официалната премиера на новия документален филм „Сто години хвърча по камъните”. Филмът е финансиран от Община Пловдив и ОИ „Старинен Пловдив“ и се посвещава на 100 години от рождението на Атанас Кръстев.
Пълна информация за събитията в „Празници на Стария град“ (12-18 септември) можете да намерите на: www.oldplovdiv.bg, както и в социалните мрежи Plovdiv Old town/official/
„Празници на Стария град“ са част от Културния календар на града за 2022 година и се осъществяват с подкрепата на община Пловдив.
ГРОЗЕВ остава в сянка от напоителната възхвала със неговия монументален принос за ОИ-то…
Но Историята помни!
Как може Градът да не бъде благодарен на:
АРХЕО-КУЛ-ТУРИСТ „…заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов; кметът на район Централен – Георги Стаменов: Иван Шишков – племенник на Атанас Кръстев: Рени Шишкова – галерист в „Червеното пони“; доц.д-р Елена Кантарева – Дечева – директор на ОИ „Старинен Пловдив“; нейните предшественици на тази длъжност Амелия Гешева, която след това бе зам.- кмет по култура на Пловдив и заместник-министър на културата и Минко Кафтански – също заемал поста директор на института в предишни години.“?
Хвала!
НАЧО ДИКТАТУРАТА („културата“подигравателно) обезлюди Трихълмието
Крайно време е да признаем, че с изселването на достойни стари фамилии кореняци за да бъдат “обобществени” имотите им Трихълмието от жив градски организъм с бебета, с бабета на бяло сладко в клюкарника, с дантели на простора, с калдаръм-кокони беше опростачено до …черупки с по някой скучаещ чиновник на заплата, до сергиджи-турист-претенц-комплексарски преструвки.
Сега Градът се затруднява да стопанисва резервата и се чуди как да се отърве от съсобствености и собствености и напира обратно сенчесто приватизиране, мутрификация, ГЕРГОВизация.
Огромния принос в национален мащаб на проф. арх. Пейо Бербенлиев, основал и структурирал и ръководил десетилетия наред масивните възстановителни дейности на ИПК / НИПК през 70-те и 80-те години и неговите специалисти бива нарочно (“политкоректно”?) игнорирано от добре известни агитки и властелини легендосъчинители…
Мая Вълканова даде подробно сведение за Начо от първа ръка:
От архивите на ПодТепето -а също и от ПловдивОнЛайн- намираме изчерпателна информация от очевидци на този Линк: https://podtepeto.com/aktualno/kusthite-v-starinen-plovdiv-propuskani-ot-turistite-video/ и можем да си сверим часовниците.
Масивни интереси се намесват и лобират около Стария Пловдив, внимавайте с митологията! С фантасмагориите! С „лигендити за Наше Село“! “Нямало да бъде такъво без Начо” ли – именно, щеше да бъде истински Стар ГРАД, така както са го ГРАДили кореняците!
================
Мая Вълканова в plovdiv-online.com, 2014
{[Коментар спасен след двукратно изтриване 2004 и 2014 в Раздел “Стария Пловдив”на
Plovdiv-OnLine.com/special/stariya-plovdiv/******** към статии от Баев от 1997]} :
Начо “културата” или ДИКТАТУРАТА?
С изнизването на годините види се, че не може да се отлага повече. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да възразява, а трябва.
Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен („съпричастен“, както казваше поетът соцреалист).
Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на ня#КОЙ. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии. Но не прекалявайте!
Искам думата.
През шейсетте години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. („Турна очила и връзка и култура взе да пръска“ смееше се Кераца с първия Начов покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември / хотел Молле, закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци, заместен от хотел България).
Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум на БКП събори Червенков и сложи другаря Живков. Излюпи се „Априлското Поколение“ пловдивски художници, насмели дотогавашните академични майстори да учителстват… В която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие – като се загнезди в Недкович – разнообразена с най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров, икономист, хора специалисти да гонят задачите.
Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си Градоустройствен План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (засл. арх., проф. д-р впоследствие; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8).
Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата („Лъчко! О!“) като им постила гнезденце за уикенда, гъделичка всекиго според ранга; и решава да „ОбОбществява“.
Тази дума прикрива грозната практика на Отчуждаване.
Открадване.
Изселване.
ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ.
Кореняците – вън!
Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се намести в „Къща-Музей“ ЧЕРВЕНОТО МУЛЕ? Ами че то там си живееше достойно старо семейство кротки кореняци, от които Народната Власт „обобществи“ та Начо изсели хазяите си. Другарският Жилфонд после продаде стаите първо, а после и сградата, а накрая и двора на “единствен обитател” Начо на нормирани държавни цени, не на свободни. В оная епоха хем уж „забрана“ можеше да се въведе за населението за покупкопродажби – хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно място. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.
Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975 година, БНТ’1980 и др.) стана основна мисия на Начо =Диктатурата на Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
„Творческа база“ стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре скучаещ, който нехае за разместените керемиди, но пък декламира политкоректни клишета за Начо.
Калдаръм-кокони, дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бебета и бабета достолепни, на раздумка в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят отдалеко като зърнат камбанария? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия?
Кореняците, като сте го изГРАДили тоя Град – хайде сега, къш!
„Заслужил Деятел“: помните ли вие читателите как и кои ставаха „заслужили“; пред кого заслужили, пред народа ли, или пред “Народната” ВЛАСТ?
Та ето сега какво представлява ТриХълмието, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира, Сергии, Сувенири … сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия – Теодор вече разбира се) – Божидар поп Антов, „АНТОВАТА“ къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев – пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: „За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!“ – и плю.
Парвенютата дето скимтят как се били допряли до „кмета“ Начо (‘Диктатурата/БКП) нека се свестят и да си избършат лигите. Медалът си има гръб.
След промените сякаш се разчу, че Начо бил … потърпевш, милият, видите ли, жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е, това даже не е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!
Право бил завършил, мярна се някъде, че Начо имал юридическо висше образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без “вишо” Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля градоустройствения план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не РабФак (ако си спомняте Работническите Факултети за …каскети) – не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, „талант самороден“. Освен ако на стари години пенсиониран се е съпикясал да си купи (като по Нушич) тапия „Doctor Honoris Causa“ от някоя “Alma Mater” дето нацъфтяха на всеки тротоар за в още една рамка на стената. Менте нечленоразделно.
А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив и общителен в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който всички лесно четяха отлична, изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим.
Попийваше. Яко. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като нямаше, “Априлското Поколение“ пловдивски художници бяха все спиртосани, и че Начо Културата им беше начело, по ергенски?
Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене – не мислете, че Начо Културата е купувал картини. Всички те са му „дарове“ за разни негови „услуги“ и за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти поръчкова контрактация … В Америка много лесно може да изгърми някой губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички.
„De mortibus nihil nisi bene“ ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не казвам за покойника. Само истината, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му пръст на Начо, Бог да МУ прости…
Послепис:
Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
името ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА да е известно на някого?
На две кутии Слънце-първо, фанатично вкопчила се в “Южен Вход На Тунела” =работно заглавие на обекта докато никой не можеше да знае Що Е То= десетилетия наред от 60-те години? Стара мома, която така и пропусна да се омъжи и спретне еснафско гнезденце като хората и да си завъди Челяд? За да ни разкрие и поднесе на България Пловдивския АНТИЧЕН Театър?
Що нюх!
Що хъс!
Що интелигентност, мъдрост, упоритост да надхитрява администрации, собственици, Другари (безпартийна тя, за разлика от нейната сянка арх. Коларова, секретар БКП), кметове, фелдфебели = “улица” Цар Ивайло от Жълтото надолу до Света Марина беше застроена с етажни кооперации с южно изложение.
Нито булевардче, нито мраморна плоча, нито бронзова табела, нито тенекиена не носи името
=== ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА ===
Едно съществено допълнение:
Голямото перчене на Начо „културата“ беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със „автентични мебели от епохата“, за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на ЗДК Заслужилия Деятел на Халтурата, а на г-жа ЕЛЕНА УЗУНСКА – най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни Нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, еле пък и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултати. Нека тук споменем -анонимно, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят.
Хора засенчвани от Главния ЦАР, който позираше всъщност върху техните плещи …
{(източник: коментирани архиви на Баев в Plovdiv-OnLine)}